top of page

ДДС СТАВКА
ЗА БЪЛГАРСКИ БИО ФЕРМЕРСКИ ПРОДУКТИ ДО 5%
ЗА БЪЛГАРСКИ ФЕРМЕРСКИ ПРОДУКТИ ДО 9% 

Находим вдохновение повсюду

ПРОЕКТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ

за прилагане на намалена ставка на ДДС, приложима само за храни и продукти, произведени в България от български суровини и предназначени за човешка консумация.

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ

Приемане на Закон

за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

касаещ  въвеждане на територията на Република България

на временен режим на намалени ставки на ДДС за храни и хранителни съставки, както и за биосертифицирани храни и хранителни съставки предназначени за човешка консумация, произведени и преработени в България.

I. Предмет и правно основание на предложението

Настоящото проект-предложение предлага въвеждане на временен режим на намалени ставки на данък добавена стойност-ДДС за определени доставки на храни за човешка консумация, както следва:

  • до 9% ДДС за храни за човешка консумация, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска суровина, произведена в съответствие с българското законодателство, приложими ветеринарни и фитосанитарни изисквания, регистрирани стопанства и оператори на територията на страната, доказуема партидна проследимост по къса верига на доставка;

  • до 5% ДДС за биосертифицирани храни за човешка консумация, произведени и преработени в България, при които основната съставка е българска биосертифицирана суровина.

 

Мярката има общ характер и се прилага при равни условия за всички икономически оператори, които отговарят на обективните критерии, независимо от размера и правната им форма. Предлагаме намалени ставки на данък добавена стойност-ДДС да се приложи като временен режим за срок от 36 месеца, с оглед извънредни пазарни дисбаланси в агрохранителния сектор въз основа на чл.122 ДФЕС-извънредни икономически обстоятелства. При установено положително влияние върху агросектора, вътрешното производство и преработката на храни от български суровини, режимът може да бъде удължен с последващо решение на компетентните институции.

​

Предлагаме мярката да се въведе на основания чл.98 и Приложение III, т.1 от Директива 2006/112ЕО-доставка на храни за човешка консумация. В конкретното предложение не се изключват храни по националност, а се дефинират технологични и производствени характеристики.

II. Основни цели на мярката

Мярката цели:

  • Развитие на агросектора чрез стимулиране на потреблението на висококачествени и биосертифицирани храни произведени в България, както и фермерски продукти-произведени на територията на страната суровини като основна съставка;

  • Насърчаване на вътрешното производство и преработка в България вместо износ на суровини и внос на готова продукция;

  • Повишаване на конкурентоспособността на храни и на продуктите, произведени от български суровини, на вътрешния пазар;

  • Защита на пазара и потребителите от евтини вносни продукти без доказан произход и без проследимост на суровините;

  • Укрепване на продоволствената сигурност чрез развитие на българското земеделие и преработката на качествени и здравословни храни на базата на българска суровина;

  • Намаляване на въглеродния отпечатък чрез насърчаване на локални и къси вериги на доставка „от фермата до потребителя“;

  • Запазване и развитие на традиционните производства и местни хранителни продукти;

  • Осигуряване на по-добър, по-справедлив и по-широк достъп на гражданите до качествена българска храна.

III. Социална обосновка

Ценовата тежест върху качествените храни с доказан български произход създава неравнопоставен достъп до здравословно хранене за част от населението. По-високият ценови праг ограничава потреблението на проследими и хранително по-ценни продукти и насочва част от домакинствата към по-евтини и нискокачествени алтернативи.

​

Намалената ставка на ДДС, приложима само за  храни и продукти от български суровини предназначени за човешка консумация като основна съставка, ще намали ценовата бариера и ще подобри достъпа до качествено и здравословно хранене.

​

Мярката ще повиши обществената и пазарната стойност на традиционните български храни, ще насърчи предаването на хранителните традиции между поколенията и ще подкрепи развитието на продукти произведени в България с високо качество и доказани полезни свойства, разпознаваеми и конкурентноспособни на международните пазари в дългосрочен план.

IV. Обхват на мярката-задължително изискване за българска основна съставка:

Намалена ставка на ДДС в размер до 9% се прилага за доставки на храни за човешка консумация, които едновременно отговарят на следните условия:

  • Храни за човешка консумация, произведени или преработени на територията на България;

  • Основната съставка да е произведена в регистрирано стопанство или обект, подлежащ на официален контрол съгласно българското.

  • Да е налице доказуема партидна проследимост по веригата на доставка.

  • Продукта да е ясно идентифицируем по вид, артикул и партида.

  • Минимум праг на българските суровини-например ≥70% от масата на основните съставки.

​​

Намалена ставка на ДДС в размер до 5% се прилага за производство на храни за човешка консумация, които едновременно отговарят на следните условия:

  • Храни за човешка консумация, произведени или преработени на територията на България;

  • Основната съставка да е произведена в регистрирано стопанство или обект, подлежащ на официален контрол съгласно българското и европейско законодателство, притежаваща валиден сертификат за биосертификация от официален контролен биосертифициращ орган съгласно Регламент/ЕС/ 2018/848

  • Основната съставка е биосертифицирана суровина съгласно съгласно Регламент/ЕС/ 2018/848 и да е произведена в България;

  • Да е налице доказуема партидна проследимост по веригата на доставка;

  • Продукта да е ясно идентифицируем по вид, артикул и партида;

  • Минимум праг на българските суровини — напр. ≥70% от масата на основните съставки.

​

Мярката има хоризонтален характер и не представлява индивидуално предоставяне на държавна помощ.

​

Определение за „основна съставка“

Основна съставка е съставката, която:

  • представлява повече от 50 на сто от теглото на продукта, или

  • определя наименованието и характера на храната (напр. мляко в кисело мляко, брашно в хляб, плод в конфитюр, месо в месен продукт).

​

Методологията за определяне на основната съставка, допустимите технологични изключения и минималните прагове се определят с наредба на Министъра на финансите, съвместно с Министър на земеделието и храните.

​

Допустими технологични изключения

Без изискване за български произход могат да бъдат:

  • вода, сол, закваски, дрожди;

  • подправки и добавки в малък процент;

  • технологични съставки под определен праг (напр. <10%).

Изключения от мярката:

  • алкохолни напитки;

  • ресторантьорски и кетъринг услуги;

  • силно преработени продукти с високо съдържание на добавени захари и хидрогенирани мазнини.

V. Механизъм за доказване на български произход

Доказването да се извършва чрез:

  • Документи за произход на суровината;

  • Счетоводни документи от производители;

  • Партидна проследимост;

  • Регистрация на операторите;

  • Био сертификат (където е приложимо);

  • Декларация за основна съставка произведена в България.

 

Определянето на основната съставка ще се извършва по методология, утвърдена с Наредба на Министъра на финансите и Министъра на земеделието.

VI. Пазарна защита и конкурентна функция

Намалената ставка на ДДС се прилага само за храни и за продукти произведени в България, което:

  • Дава реално ценово предимство на местното производство и преработка;

  • Не субсидира използването на вносни суровини;

  • Ограничава нелоялната ценова конкуренция от евтини продукти без доказан произход;

  • Защитава потребителя чрез изискване за проследим и доказуем произход на основната суровина;

  • Задържа добавената стойност по хранителната верига в България;

  • Увеличава търсенето и потреблението на български храни и български земеделски суровини;

  • Подпомага развитието на агросектора и хранително-преработвателната индустрия;

  • Допринася за запазване и повишаване на националната продоволствена сигурност.

VII. Свиване на агросектора и нарастващ вносен натиск — пазарен риск

През последните години се наблюдава значим спад на броя на земеделските производители и стопанства (приблизително 15–25% според различните статистически обхвати), което показва нарастващ структурен риск за местното производство и българската суровинна база. Намалява както броят на активните стопанства, така и капацитетът за вътрешно производство и преработка.

​

При запазване на тази тенденция през следващите пет години може да се очаква допълнително съществено свиване на сектора-както по отношение на броя производители, така и по отношение на вътрешния производствен и преработвателен потенциал.

​

Настоящият момент следва да се разглежда като критичен, тъй като едновременно се натрупват неблагоприятни фактори-засилен вносен натиск, повишени производствени разходи, климатични рискове, ценова конкуренция от външни пазари и отпадане на малки и средни стопанства.

​

Структурният търговски модел допълнително задълбочава риска: България изнася предимно земеделски суровини с ниска добавена стойност, но внася значителен обем преработени храни и продукти за крайна консумация. Най-силен вносен натиск се наблюдава при месо, млечни продукти, плодове и зеленчуци. Това води до изместване на българските храни, произведени от български суровини, от вътрешния пазар.

 

При липса на целеви икономически стимули и пазарни корективи съществува реален риск от ускорена загуба на конкурентоспособност на българския агросектор и отслабване на способността му да осигурява устойчива продоволствена база за населението.

VIII. Екологична, здравна и стратегическа обосновка

Подкрепата за храни, произведени в България от български суровини като основна съставка, има следните приоритетни стратегически, икономически, екологични и здравни ефекти:

  • Укрепва националната продоволствена сигурност чрез развитие на местно производство и преработка;

  • Подпомага устойчивото развитие и конкурентоспособността на българския агросектор и хранително-преработвателната индустрия;

  • Задържа добавената стойност в страната и стимулира вътрешния пазар на български храни;

  • Съхранява и развива традиционните български хранителни практики и продукти и насърчава приемствеността между поколенията;

  • Изгражда култура у младото поколение за ценността на местната храна, произхода на суровините и отговорното потребление;

  • Намалява екологичния отпечатък чрез съкращаване на транспортните разстояния и насърчаване на къси вериги на доставка „ферма–пазар–потребител“;

  • Създава здравни ползи чрез по-широк достъп до по-прясна и сезонна храна, произведена и доставена в същия регион, с по-кратко време от добив до потребление и по-добре запазени хранителни качества.

IX. Финансова обосновка—ефект върху сектора и очаквано потребление при намаляване на ДДС

Фискалният ефект от мярката е ограничен и таргетиран, тъй като намалената ставка на ДДС се прилага единствено за храни, произведени в България от български суровини като основна съставка. По този начин бюджетното въздействие е значително по-малко в сравнение с общо намаление на ДДС за всички хранителни продукти.

​

Очакван ефект върху цените и потреблението:

При намаляване на ДДС от стандартната ставка към 9% и 5% се очаква понижение на крайната потребителска цена в диапазон приблизително 9–15% при реално пренасяне на данъчния ефект към крайния клиент. Това понижение има пряк потенциал да увеличи търсенето на български храни и продукти от български суровини, особено в ценово чувствителните групи потребители.

 

Очакван ефект върху сектора:

  • ръст на вътрешното потребление на български храни и суровини;

  • пренасочване на част от търсенето от вносни към български продукти;

  • увеличаване на оборота на местните производители и преработватели;

  • стимулиране на инвестиции в преработка и добавена стойност в страната;

  • повишаване на заетостта по веригата — земеделие, преработка, логистика и търговия;

  • по-голяма пазарна устойчивост на малки и средни стопанства.

 

Компенсиращи фискални ефекти:

Очакват се частично компенсиращи бюджетни ефекти чрез:

  • по-висок деклариран оборот;

  • разширена данъчна база в резултат на ръст на продажбите;

  • повишена събираемост на данъци и осигуровки при нарастваща заетост;

  • изсветляване на част от малките производители и директните продажби;

  • задържане на добавена стойност в националната икономика вместо изтичане към внос.

X. Контрол и оценка

  • законово определение за българска основна съставка;

  • регистър на допустими продукти;

  • продуктови кодове;

  • кръстосани проверки;

  • оценка на ефекта на 12, 24 и 36 месеца.

XI. Заключение

Диференцираното намаляване на ДДС, приложимо само за храни и суровини произведени в България, е целева и стратегическа мярка за защита и развитие на националния агрохранителен сектор, за достъп до качествена храна и за устойчива продоволствена сигурност.

ДДС върху храни в други държави

Снимок экрана 2026-02-26 в 14.01.20.png

МОТИВИ

към Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

 

Причини, които налагат приемането на закона
​

През последните години агрохранителният сектор в Република България е изправен пред нарастващи структурни и пазарни дисбаланси, изразяващи се в:

  • съществен спад в броя на активните земеделски производители и стопанства;

  • ограничен капацитет за вътрешно производство и преработка на храни;

  • засилен вносен натиск върху вътрешния пазар, включително при основни хранителни продукти;

  • нарастваща зависимост от външни суровини и международни ценови колебания;

  • ограничен достъп на част от населението до качествена и проследима храна поради ценови фактори.

 

Съществуващата стандартна ставка на ДДС върху храните в България, която е сред най-високите в Европейския съюз, допълнително засилва ценовия натиск върху потребителите и ограничава конкурентоспособността на местното производство и преработка. В този контекст се налага въвеждането на целева, ограничена по обхват и времетраене фискална мярка, насочена към преодоляване на установените пазарни дисбаланси, без да се нарушават принципите на вътрешния пазар на Европейския съюз.

ГРАЖДАНСКА ПЕТИЦИЯ

bottom of page